Още не мога да повярвам – това ли е сбъднатата ми мечта? С нея ли премина последната година? Това прекрасно момиченце ли растеше в коремчето ми? Тя ли беше силно туптящото сърце, малката точка, двете чертички, малката снежинка, която от страх да не загубя и да се подготвя на макс, държах 3 години във фризера? Днес тя 1 година ли навършва или 4 години? Или 15? На толкова години е моят дълъг път, докато стигна до нея, до малките й пръстчета, до сладките крачета, до първия й плач и гласът на лекаря, който каза „Ето го бебето!“. Цялата в бяло с леко примрежващи очички тя ме погледна и двете бяхме щастливи. Тя спря да плаче, но аз заревах от радост. Прекрасна моя! За първи път като ми съобщи лекаря, че е момиче, изпитах леко разочарование и казах „Като знам аз през какви мъки минах …“ и лекаря ми каза „Е, хайде сега!“
Трудна беше моята женска участ. Трудно гледах хората в очите, питащи ме още ли няма бебе и също, когато спряха да ме питат след последната загуба. Тя беше доста съкрушителна. След доста стимулации и операции, вторият нормален ембрион се роди преждевременно в 6-ти месец и последва съдбата на брат си, който се беше родил преждевременно в 5-ти месец. Две красиви момчета – едното не успяло да продиша, а другото – само 21 дни, в кувиоз. Имаше мека кожа, кадифена руса косичка и светло сини очички. Най-милият ни спомен беше, когато ми стисна малкото пръстче. Толкова много го обичам. Роди се тъмен като негър, като изгорял на жарта. Бори се до последно. Дори го оставиха без интубация и казаха, „той се справя добре“, но на третия ден вече запяха друга песен, тъжна, която аз ще пея цял живот.
Не знам колко стимулации имам, колко пункции и колко трансфера. На 46 години успях да стана майка. На 47 детето вече посочва снимката ми като я питам къде е мама. Преминах през две хистероскопии и три лапароскопии. Първата – заради извънматочна бременност. Последната – за зашиване на шийката на матката по метода ТАС, защото с нормален серклаж не успях да износя до края. Освен това, имах инсулинова резистентност, наднормено тегло, също така и мъжки фактор. Той също премина операция за варикоцеле и накрая вече с TESA метод пробваха при него за подобряване качеството на сперматозоидите. Направих няколко PRP на яйчниците, както и инжектиране на стволови клетки. Това момиченце е в следствие на PRP и може би затова толкова прилича на мен. Бременността ми премина с много почивки като по време на самата подготовка, така и бременност, спазвах доста правила и успях да не кача нито кръвна захар, нито кръвно, нито съсирване на кръвта, от което се опасяваха лекарите, без да пия метформин, хапче за кръвно или аспирин. Наблягах на добавки, чиста храна, вода и спокойствие.
Търсех всякакви методи, които може да ми помогнат по пътя на реализиране на мечтата ми. Не знам от къде научих за Станислава, дали не я препоръча някой от многото познати и непознати, които се опитваха да ми помогнат. В нея харесвам твърдостта на характера й, сериозното отношение и загриженост и винаги се е отзовавала, когато имам някакъв проблем или въпрос. Благодарение на нея, сега изхвърлям по-малко пластмаса в природата, за което планетата също й благодари. Дали ще дойде онова време да се третират с по-малко пестициди растенията, силно се съмнявам, но ако всички търсим повече био продукти и био земеделието ще се увеличи и така единствените био плодове и зеленчуци в супермаркетите няма да увяхват, защото клиентите не са ги купили заради високата цена.
И така, моят разказ завърши и за финал ще кажа на всички кандидат майки само едно – да не се отказват. Всеки има своя път как да се случат нещата, но трябва да го търси ден и нощ. Да не заравя глава в служебни проблеми, а да я използва, за да открие точно кой лекар, коя болница, коя молитва, кое свещено място ще помогне. Благодаря на всички и всичко и най-вече на несломимия си дух, че чувам най-прекрасния смях на планетата! Господ да дари всеки с рожба! Амин!
Н.С.
I still can't believe it - is this my dream come true? Did I spend the last year with her? Was this beautiful little girl growing in my belly? Was she the beating heart, the little dot, the two lines, the little snowflake that I kept in the freezer for 3 years, out of fear of losing her and preparing myself to the max? Is she 1 year old today or 4 years old? Or 15? That's how many years my long journey has been until I got to her, to her little fingers, to her sweet feet, to her first cry and the doctor's voice, who said "Here's the baby!". All in white with slightly squinting eyes, she looked at me and we were both happy. She stopped crying, but I roared with joy. My beautiful one! The first time the doctor told me it was a girl, I felt a little disappointed and said, "I know what I went through..." and the doctor said, "Well, come on now!"
My female fate was difficult. I had a hard time looking people in the eye, asking me if I was having a baby yet, and also when they stopped asking me after the last loss. It was quite devastating. After a lot of stimulation and surgeries, the second normal embryo was born prematurely in the 6th month and followed the fate of his brother, who was born prematurely in the 5th month. Two beautiful boys – one did not manage to breathe, and the other – only 21 days, in an incubator. He had soft skin, velvety blond hair and light blue eyes. Our fondest memory was when he squeezed my little finger. I love him so much. He was born dark, as if burned on a hot coal. He fought until the end. They even left him without intubation and said, "he's doing well," but on the third day they sang another song, a sad one, which I will sing for the rest of my life.
I don't know how many stimulations I have, how many retrievals and how many transfers. At 46 years old, I managed to become a mother. At 47, the child already points to my photo when I ask her where mom is. I went through two hysteroscopies and three laparoscopies. The first one was for an ectopic pregnancy. The last one was for a trans abdominal cervical cerclage because I couldn't carry the baby to term with a normal cerclage. In addition, I had insulin resistance, was overweight, and we also had a male factor. He also underwent surgery for varicocele, and finally they tried the TESA method on him to improve sperm quality. I did several PRPs on the ovaries, as well as stem cell injections. This little girl is a result of PRP and maybe that's why she looks so much like me. My pregnancy was accompanied by a lot of rest. Both during the preparation itself and the pregnancy itself, I followed a lot of rules and managed not to raise either my blood sugar, blood pressure, or blood clotting, which the doctors feared, without taking metformin, blood pressure pills, or aspirin. I emphasized on supplements, clean food, water, and peace of mind.
I was looking for any methods that could help me on the path to realizing my dream. I don't know where I learned about Stanislava, whether she was recommended by one of the many acquaintances and strangers who were trying to help me. I like her firmness of character, serious attitude and concern, and she always responded when I had a problem or question. Thanks to her, I now throw less plastic into nature, for which the planet also thanks her. I highly doubt that the time will come when plants will be treated with fewer pesticides, but if we all look for more organic products and organic farming will increase, the only organic fruits and vegetables in supermarkets will not wither because customers did not buy them because of the high price.
So, my story is over and in conclusion I will tell all future mothers only one thing - not to give up. Everyone has their own way of making things happen, but they must search for it day and night. Not to bury their head in work problems, but to use it to find exactly which doctor, which hospital, which prayer, which holy place will help. I thank everyone and everything, and most of all, I thank my indomitable spirit for now being able to hear the most beautiful laughter on the planet! May God gift everyone with a child! Amen!
N.S.
For more stories of hope, go to https://www.youtube.com/@naturalconceptionawareness4523/featured
English 
Bulgarian 
Italian 
French
Recent Comments