Още не мога да повярвам - това ли е сбъднатата ми мечта? С нея ли премина последната година? Това прекрасно момиченце ли растеше в коремчето ми? Тя ли беше силно туптящото сърце, малката точка, двете чертички, малката снежинка, която от страх да не загубя и да се подготвя на макс, държах 3 години във фризера? Днес тя 1 година ли навършва или 4 години? Или 15? На толкова години е моят дълъг път, докато стигна до нея, до малките й пръстчета, до сладките крачета, до първия й плач и гласът на лекаря, който каза "Ето го бебето!". Цялата в бяло с леко примрежващи очички тя ме погледна и двете бяхме щастливи. Тя спря да плаче, но аз заревах от радост. Прекрасна моя! За първи път като ми съобщи лекаря, че е момиче, изпитах леко разочарование и казах "Като знам аз през какви мъки минах ..." и лекаря ми каза "Е, хайде сега!"
Трудна беше моята женска участ. Трудно гледах хората в очите, питащи ме още ли няма бебе и също, когато спряха да ме питат след последната загуба. Тя беше доста съкрушителна. След доста стимулации и операции, вторият нормален ембрион се роди преждевременно в 6-ти месец и последва съдбата на брат си, който се беше родил преждевременно в 5-ти месец. Две красиви момчета - едното не успяло да продиша, а другото - само 21 дни, в кувиоз. Имаше мека кожа, кадифена руса косичка и светлосини очички. Най-милият ни спомен беше, когато ми стисна малкото пръстче. Толкова много го обичам. Роди се тъмен като негър, като изгорял на жарта. Бори се до последно. Дори го оставиха без интубация и казаха, че "той се справя добре", но на третия ден вече запяха друга песен, тъжна, която аз ще пея цял живот.
Не знам колко стимулации имам, колко пункции и колко трансфера. На 46 години успях да стана майка. На 47 детето вече посочва снимката ми като я питам къде е мама. Преминах през две хистероскопии и три лапароскопии. Първата - заради извънматочна бременност. Последната - за зашиване на шийката на матката по метода ТАС, защото с нормален серклаж не успях да износя до края. Освен това, имах инсулинова резистентност, наднормено тегло, също така и мъжки фактор. Той също премина операция за варикоцеле и накрая вече с TESA метод пробваха при него за подобряване на качеството на сперматозоидите. Направих няколко PRP на яйчниците, както и инжектиране на стволови клетки. Това момиченце е в следствие на PRP и може би затова толкова прилича на мен. Бременността ми премина с много почивки като по време на самата подготовка, така и бременност, спазвах доста правила и успях да не кача нито кръвна захар, нито кръвно, нито съсирване на кръвта, от което се опасяваха лекарите, без да пия метформин, хапче за кръвно или аспирин. Наблягах на добавки, чиста храна, вода и спокойствие.
Търсех всякакви методи, които може да ми помогнат по пътя на реализиране на мечтата ми. Не знам от къде научих за Станислава, дали не я препоръча някой от многото познати и непознати, които се опитваха да ми помогнат. В нея харесвам твърдостта на характера й, сериозното отношение и загриженост и винаги се е отзовавала, когато имам някакъв проблем или въпрос. Благодарение на нея, сега изхвърлям по-малко пластмаса в природата, за което планетата също й благодари. Дали ще дойде онова време, за да се третират с по-малко пестициди растенията, силно се съмнявам, но ако всички търсим повече био продукти и био земеделието ще се увеличи и така единствените био плодове и зеленчуци в супермаркетите няма да увяхват, защото клиентите не са ги купили заради високата цена.
И така, моят разказ завърши и за финал ще кажа на всички кандидат майки само едно - да не се отказват. Всеки има своя път как да се случат нещата, но трябва да го търси ден и нощ. Да не заравя глава в служебни проблеми, а да я използва, за да открие точно кой лекар, коя болница, коя молитва, кое свещено място ще помогне. Благодаря на всички и всичко и най-вече на несломимия си дух, че чувам най-прекрасния смях на планетата! Господ да дари всеки с рожба! Амин!
Н.С.
Все още не мога да повярвам - това ли е сбъднатата ми мечта? Дали прекарах последната година с нея? Това красиво момиченце ли растеше в корема ми? Тя ли беше туптящото сърце, малката точка, двете линии, малката снежинка, която държах във фризера 3 години от страх да не я загубя и да се подготвя максимално? Дали днес е на 1 година или на 4 години? Или на 15? Толкова години продължи моето дълго пътуване, докато стигна до нея, до малките ѝ пръстчета, до сладките ѝ крачета, до първия ѝ плач и гласа на лекаря, който каза: "Ето го бебето!". Цялата в бяло, с леко присвити очи, тя ме погледна и двамата бяхме щастливи. Тя спря да плаче, а аз ревях от радост. Моето прекрасно! Първият път, когато лекарят ми каза, че е момиче, се почувствах малко разочарована и казах: "Знам през какво преминах...", а лекарят каза: "Е, хайде сега!".
Моята женска съдба беше трудна. Трудно ми беше да гледам хората в очите, които ме питаха дали вече имам бебе, а също и когато спряха да ме питат след последната загуба. Беше доста опустошително. След много стимулации и операции вторият нормален ембрион се роди преждевременно в 6-ия месец и последва съдбата на брат си, който се роди преждевременно в 5-ия месец. Две прекрасни момчета - едното не успя да диша, а другото - само на 21 дни, в инкубатор. Имаше мека кожа, кадифено руса коса и светлосини очи. Най-милият ни спомен беше, когато стисна малкия ми пръст. Толкова много го обичам. Той се роди тъмен, сякаш изгорен на горещ въглен. Бореше се докрай. Дори го оставиха без интубация и казаха, че "той се справя добре", но на третия ден изпяха друга песен, тъжна, която ще пея до края на живота си.
Не знам колко стимулации имам, колко извличания и колко трансфера. На 46-годишна възраст успях да стана майка. На 47 години детето вече сочи към снимката ми, когато го питам къде е мама. Преминах през две хистероскопии и три лапароскопии. Първата беше за извънматочна бременност. Последната беше за транс абдоминален цервикален кръвоспиране, защото не можех да износя бебето до термина с нормално кръвоспиране. Освен това имах инсулинова резистентност, бях с наднормено тегло, а имахме и мъжки фактор. Той също претърпя операция за варикоцеле, а накрая опитаха върху него метода TESA, за да подобрят качеството на спермата. Направих няколко PRP на яйчниците, както и инжекции със стволови клетки. Това момиченце е резултат от PRP и може би затова толкова много прилича на мен. Бременността ми беше съпроводена с много почивка. Както по време на самата подготовка, така и по време на самата бременност спазвах много правила и успях да не повиша нито кръвната си захар, нито кръвното си налягане, нито съсирването на кръвта, от което се опасяваха лекарите, без да приемам метформин, хапчета за кръвно налягане или аспирин. Наблегнах на хранителните добавки, чистата храна, водата и душевното спокойствие.
Търсех всякакви методи, които биха могли да ми помогнат по пътя към осъществяването на мечтата ми. Не знам откъде научих за Станислава, дали ми беше препоръчана от някой от многото познати и непознати, които се опитваха да ми помогнат. Харесва ми твърдостта на характера й, сериозното отношение и загрижеността й. Винаги се отзоваваше, когато имах проблем или въпрос. Благодарение на нея сега изхвърлям по-малко пластмаса в природата, за което и планетата й благодари. Силно се съмнявам, че ще дойде време, когато растенията ще се третират с по-малко пестициди, но ако всички търсим повече биологични продукти и биологичното земеделие се увеличи, единствените биологични плодове и зеленчуци в супермаркетите няма да изсъхнат, защото клиентите не са ги купували заради високата цена.
И така, моята история приключи и в заключение ще кажа на всички бъдещи майки само едно - да не се отказват. Всеки има свой собствен начин да направи нещата, но трябва да го търси ден и нощ. Не да заравят главата си в работните проблеми, а да я използват, за да намерят точно кой лекар, коя болница, коя молитва, кое свято място ще помогне. Благодаря на всички и на всичко, а най-вече благодаря на моя неукротим дух за това, че сега мога да чувам най-красивия смях на планетата! Дано Бог да дари всеки с дете! Амин!
Н.С.
За повече истории за надежда посетете https://www.youtube.com/@naturalconceptionawareness4523/featured
Bulgarian 
English 
Italian 
French
Последни коментари