Още не мога да повярвам - това ли е сбъднатата ми мечта? С нея ли премина последната година? Това прекрасно момиченце ли растеше в коремчето ми? Тя ли беше силно туптящото сърце, малката точка, двете чертички, малката снежинка, която от страх да не загубя и да се подготвя на макс, държах 3 години във фризера? Днес тя 1 година ли навършва или 4 години? Или 15? На толкова години е моят дълъг път, докато стигна до нея, до малките й пръстчета, до сладките крачета, до първия й плач и гласът на лекаря, който каза "Ето го бебето!". Цяла в бяло с леко примрежващи очички тя ме погледна и двете бяхме щастливи. Тя спря да плаче, но аз заревах от радост. Прекрасна моя! За първи път като ми съобщи лекаря, че момиче, изпитах леко разочарование и казах "Като знам аз през какви мъки минах ..." илекаря ми каза "Е, хайде сега!"
Трудна беше моята женска участ. Трудно гледах хората в очите, питащи ме още ли няма бебе и също, когато спряха да ме питат след последната загуба. Тя беше доста съкрушителна. След доста стимулации и операци, вторият нормален ембрион се роди преждевременно в 6-ти месец и последва съдбата на брат си, който се беше родил преждевременно в 5-ти месец. Две красиви момчета - едното не успяло да продиша, а другото - само 21 дни, в кувиоз. Имаше мека кожа, кадифена руса косичка и светло сини очички. Най-милият ни спомен беше, когато ми стисна малкото пръстче. Толкова много го обичам. Роди се тъмен като негър, като изгорял на жарта. Бори се до последно. Дори го оставиха без интубация и казаха, "той се справя добре", но на третия ден вече запяха друга песен, тъжна, която аз ще пея цял живот.
Не знам колко стимулации имам, колко пункции и колко трансфера. На 46 години успях да стана майка. На 47 детето вече посочва снимката ми като я питам къде е мама. Преминах през две хистероскопии и три лапароскопии. Първата - заради извънматочна бременност. Последната - за зашиване на шийката на матката по метода ТАС, защото с нормален серклаж не успях да износя до края. Освен това, имах инсулинова резистентност, наднормено тегло, също така и мъжки фактор. Той също премина операция за варикоцеле и накрая вече с TESA метод пробваха при него за подобряване качеството на сперматозоидите. Направих няколко PRP на яйчниците, както инжектиране на стволови клетки. Това момиченце е в следствие на PRP и може би затова толкова прилича на мен. Бременността ми премина с много почивки като по време на самата подготовка, така и бременност, спазвах доста правила и успях да не кача нито кръвна захар, нито кръвно, нито съсирване на кръвта, от което се опасяваха лекарите, без да пия метформин, хапче за кръвно или аспирин. Наблягах на добавки, чиста храна, вода и спокойствие.
Търсех всякакви методи, които може да ми помогнат по пътя на реализиране на мечтата ми. Не знам от къде научих за Станислава, дали не я препоръча някой от многото познати и непознати, които се опитваха да ми помогнат. В нея харесвам твърдостта на характерай, сериозното отношение и загриженост и винаги се е отзовавала, когато имам някакъв проблем или въпрос. Благодарение на нея, сега изхвърлям по-малко пластмаса в природата, за което планета също й благодари. Дали ще дойде онова време да се третират с по-малко пестициди растенията, силно се съмнявам, ноако всички търсим повече био продукти и био земеделието ще се увеличи и така единствените био плодове и зеленчуци в супермаркетите няма да увяхват, защото клиентите не са ги купили заради високата цена.
И така, моят разказ завърши и за финал ще кажа на всички кандидат майки само едно - да не се отказват. Всеки има своя път как да се случат нещата, но трябва да го търси ден и нощ. Да не заравя глава в служебни проблеми, а да я използва, за да открие точно кой лекар, коя болница, коя молитва, кое свещено място ще помогне. Благодаря на всички и всичко и най-вече на несломимия си дух, че чувам най-прекрасния смях на планета! Господ да дари всеки с рожба! Амин!
С.
Non riesco ancora a crederci: è il mio sogno che si avvera? Ho passato l'ultimo anno con lei? Questa bellissima bambina stava crescendo nella mia pancia? Era lei il cuore che batteva, il puntino, le due linee, il fiocco di neve che ho tenuto in freezer per 3 anni, per paura di perderla e per prepararmi al massimo? Oggi ha 1 anno o 4 anni? O 15? Ecco quanti anni è durato il mio lungo viaggio fino ad arrivare a lei, alle sue piccole dita, ai suoi dolci piedini, al suo primo pianto e alla voce del dottore che diceva "Ecco la bambina!". Tutta vestita di bianco e con gli occhi leggermente socchiusi, mi ha guardato ed eravamo entrambi felici. Lei smise di piangere, ma io ruggii di gioia. La mia bella! La prima volta che il medico mi ha detto che era una bambina, mi sono sentita un po' delusa e ho detto: "So quello che ho passato..." e il medico ha detto: "Beh, dai, adesso!".
Il mio destino femminile è stato difficile. Ho avuto difficoltà a guardare negli occhi le persone che mi chiedevano se avessi già un bambino, e anche quando hanno smesso di chiedermelo dopo l'ultima perdita. È stato piuttosto devastante. Dopo molte stimolazioni e interventi chirurgici, il secondo embrione normale è nato prematuramente al 6° mese e ha seguito il destino di suo fratello, nato prematuramente al 5° mese. Due bellissimi ragazzi - uno non riusciva a respirare e l'altro - a soli 21 giorni, in un'incubatrice. Aveva una pelle morbida, capelli biondi e vellutati e occhi azzurri. Il nostro ricordo più bello è stato quando mi ha stretto il dito mignolo. Gli voglio tanto bene. È nato scuro, come se fosse bruciato su un carbone ardente. Ha lottato fino alla fine. L'hanno persino lasciato senza intubazione e hanno detto "sta bene", ma il terzo giorno hanno cantato un'altra canzone, una canzone triste, che canterò per il resto della mia vita.
Non so quante stimolazioni ho avuto, quanti prelievi e quanti trasferimenti. A 46 anni sono riuscita a diventare madre. A 47 anni, la bambina indica già la mia foto quando le chiedo dov'è la mamma. Ho affrontato due isteroscopie e tre laparoscopie. La prima era per una gravidanza ectopica. L'ultima era per un cerchiaggio cervicale transaddominale perché non potevo portare a termine il bambino con un cerchiaggio normale. Inoltre, soffrivo di insulino-resistenza, ero in sovrappeso e avevamo anche un fattore maschile. Anche lui ha subito un intervento chirurgico per il varicocele e infine hanno provato il metodo TESA su di lui per migliorare la qualità dello sperma. Ho fatto diversi PRP sulle ovaie e iniezioni di cellule staminali. Questa bambina è il risultato del PRP e forse è per questo che mi assomiglia così tanto. La mia gravidanza è stata accompagnata da molto riposo. Sia durante la preparazione che durante la gravidanza stessa, ho seguito molte regole e sono riuscita a non aumentare la glicemia, la pressione e la coagulazione del sangue, come temevano i medici, senza prendere metformina, pillole per la pressione o aspirina. Ho puntato sugli integratori, sul cibo pulito, sull'acqua e sulla tranquillità.
Ero alla ricerca di qualsiasi metodo che potesse aiutarmi a realizzare il mio sogno. Non so dove ho conosciuto Stanislava, se mi è stata raccomandata da uno dei tanti conoscenti e sconosciuti che cercavano di aiutarmi. Mi piace la sua fermezza di carattere, la sua serietà e la sua preoccupazione, e mi ha sempre risposto quando avevo un problema o una domanda. Grazie a lei, ora butto meno plastica in natura, e anche il pianeta la ringrazia. Dubito fortemente che arriverà il momento in cui le piante saranno trattate con meno pesticidi, ma se tutti cerchiamo più prodotti biologici e l'agricoltura biologica aumenterà, l'unica frutta e verdura biologica nei supermercati non appassirà perché i clienti non la comprano a causa del prezzo elevato.
Quindi, la mia storia è finita e per concludere dirò a tutte le future mamme solo una cosa: non arrendetevi. Ognuno ha il suo modo di fare le cose, ma deve cercarlo giorno e notte. Non devono seppellire la testa nei problemi di lavoro, ma usarla per trovare esattamente quale medico, quale ospedale, quale preghiera, quale luogo sacro possa aiutare. Ringrazio tutti e tutto, e soprattutto ringrazio il mio spirito indomito per poter sentire ora la risata più bella del pianeta! Che Dio doni a tutti un figlio! Amen!
N.S.
Per altre storie di speranza, visitate il sito https://www.youtube.com/@naturalconceptionawareness4523/featured
Italian 
English 
Bulgarian 
French
Commenti recenti