"40 minuti di speranza" - Историята с щастлив край на С. Х.

                                                                                                                       От С. Х.

 

Разкажи ни малко повече за себе си, с какво се занимаваш и как се определяш?

По образование съм журналист, но се занимавам със социология на академично ниво. Бих се определила със стиха на Е. Багряна: "волна, скитница, непокорна - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища - недостигнати, неминати". Понякога съм твърде покорна, друг път неуправляема - предполагам, че това са двата близнака, които живеят в душата ми.

 

Разкажи ни историята на Виан и какъв беше пътят ти до нея?

В разказа си няма да използвам абревиатури като ПИД, ЧХ, ДЯ, МФ, АМХ, ИКСИ и пр., с които умело се борави в онлайн групите за взаимопомощ, защото историята ми е по-скоро приключенска, но признавам, че съчетава и наивитет и лекомислие, както и заобиколни ходове.

Реших да имам детенце, тъй като животът с нея или него ми се струваше по-цветен, по-смислен и изпълнен с нови познанства с хора, които имат деца на същата възраст. А и с детето съзираш паралелен, цветен свят, невидим за възприятията на възрастните. И не на последно място - любовта, която детето излъчва към мама, е необяснима с думи- ръчичките, мокрите целувки по устните на мама, скубенето на косата, когато не харесва прическата ти, светналите очички от обич, молбите и любопитството.

Когато започнах процедурите през 2018 г., работих в международна организация в Будапеща, а партньорът ми (понастоящем мой съпруг) живееше в своята страна, част от разпадналата се бивша Югославия. Репродуктивен доктор от известна клиника (до голям столичен мол) ме посъветва да опитаме естествено забременяване. Бях още в началото на 40-те си години - не се виждаха проблеми в изследванията. И така - работех в Унгария, лекувах се в България, а мъжът ми не беше до мен, за да правим бе. Уизеър предлагаше полети до неговата държава за няколко евро и така започнах да летя до столицата им около овулация в опити да направим бебе по естествен начин. Разбира се, това бе полет по календар и най-плодотворният период за зачеване или е бил пропуснат, или неправилно изчислен. Но зачеване нямаше.  

Дадох си сметка, че едно дете иска да дойде на този свят, когато майка му и баща му имат топли семейни взаимотношения и споделят общ дом.

***

Реших се на инвитро процедура в столичната клиника. Партньорът ми не бе предал материал за оплождане и не беше в България. От клиниката ми предложиха да замразя яйцеклетки. Купих си хормоналната терапия и се върнах на работа в Унгария. Като наближи дата за пункцията, кацнах в София, извадиха ми яйцеклетките и така "остъргана" и с болки в коремната област се качих на полет за Виена, оттам на автобус за Будапеща и оттам на работа. Че и на фитнес отидох. (От хормоналната терапия теглото ми се промени с 2,5-4 кг нагоре и дълго не успявах да разтоваря излишното).

От замразените яйцеклетки, впоследствие оплодени от партньора ми, нищо не се получи. Винаги е по-добре да се замрази емрибон, а не яйцеклетка, тъй като тя е по-крехка и уязвима и по-трудно издържа (или не издържа) на шока от размразяването, така ми обясни ембриологът.

И така - четири опита и още няколко пункции. Хиляди левове. (Никакъв Фонд.) Среща със светило от болницата "Мемориал" в Истанбул, където обаче не правят инвитро на нежени двойки. Опцията бе София.

И дойде КОВИД-19. Брак с партньора си нямах. Градовете се превърнаха в градове-държави с крепостни стени, а при евентуално влизане в друг град показваш документ, че имаш работа или сериозна задача в това населено място. Това за българите. За чужденец, камо ли от трета страна извън ЕС, не съществуваше възможност да сел везе у нас поради каквато и да е причина, освен ако не е член на семейството на български гражданин. (Имаха визов режим с ЕС.) Писах до МВнР, че чакам партньорът ми от тази и тази държава да ми дари семенната си течност. Позволиха му виза.

***

През 2020 г. срещнах астролог, който ми каза, че нямам причина да не забременея, но да ида в страната на партньора ми за шест месеца "на разплод сутрин, обед, вечер" и да гледам да забременея януари-февруари, за да е красиво бебе и да се роди в зодия "Везни". (Доста се смях тогава. Между другото, дъщеря ми се роди на 16 октомври 2024 г., три години по-късно).

Впоследствие с партньора ми се оженихме. Заминахме да живем в неговата страна, но не успях да забременея по естествен начин. Мястото бе чуждо и неуютно за мен, макар че бях приета радушно от родните и близките на мъжа ми.

***

Завърнах се да работя в София, така беше по-разумно за посещенията ми в инвитро клиниката. Соктора ми подготвихме ембриотрансфер през ноември 2022 г. И ей така - както бях вече на естрофем, докторът заяви, че е помолен да напусне работната си позиция и предизвестието му изтича ден преди трансфера ми. Но щял да се върне в клиниката специално за моята процедура. Не се върна. Не го последвах в новото му, временно работно място, въпреки че го посетих там - прецених, че е с ниски хигенни стандарти и не познавах качествата на местния ембриолог.

Без да чакам, записах първичен преглед при д-р Георги Станулов. Доста изморен, в 19.15 ч. на един 15-ти декември д-р Станулов ме прегледа и ми обясни, че няма да се съгласи на инвитро процедура, ако не премахна миомните образувания от утробата си. Убеди ме, че са опасни за бебето и биха могли да рефлектират върху неговото здраве. Едно нездраво дете би променило драстично дори семейните взаимотношения, каза той. Препоръча ми специалист по инвазивна гинекология в болница "Шейново".

През януари 2023 г. в болница "Шейново" ми премахнаха миомните възли, като отношението беше високо професионално. Възстановяването отне месец, беше непозната досега болка, ниско кръвно и нисък имунитет. Знаех, че ще мине и че е за добро. През септември 2023 г. същият лекар ми премахна полип чрез кратка офис хистероскопия. Не пренебрегвайте ефектите от тази мини инвазивна процедура - нуждаете се от възстановяване от около една до две седмици.

Междувременно консултантският ми договор в София свърши и аз се прибрах в родния град и се отдадох на дистанционна работа. Занимавах се с новини, работих по график, направен спрямо моите нужди, спях добре, храних се добре, бях сред мрежата си за подкрепа.

***

Мъжът ми получи назначение в друга европейска страна и прекарах голяма част от 2023 година при него. В този период ми попадна информация за натуропатията и ефектите й върху репродуктивното здраве. Писах на Стаси, видяхме се онлайн и се записах за курса й. Стаси е знаеща и красноречива - тя не просто дава рецепти, а обяснява нещата до ниво молекули и химически съединения, така че успявах да визуализирам защо трябва да спя в този и този часови пояс, а не в друг, защо да пия чиста вода, а не каква да е, какви да купя и защо не други. Обяснява с примери, с картини, с аргументи, не съди, но провокира критическо мислене към собственото ми тяло.

Особено важна бе сесията за психичното здраве и здравето на хранително-чревната система за цялостното репродуктивно здраве и успех в зачеването износването на плода.

Интересен щрих е акцентът върху водата, който Стаси постави. Имаше две или три сесии само за това как да пречиствам питейната вода, дори и тази за къпане и защо е небоходимо това. Получих предложения за филитрираща система. Трябва да призная, че не обръщах внимание на това каква вода пия - като цяло не купувам минерална вода, рядко поръчвам бутилки с вода по кафенета и ресторанти, пия си я от чешмата. Изслушах думите на Стаси от любознателност. В края на курса ме помоли да напиша няколко неща, които биха се променили, ако започна да пия пречистена вода, нещо като дизайн на бъдещето ми през призмата на чистата вода. Направих упражнението, мислейки си, че отношението ми към водата не се е променило кой знае колко. (Често съм непослушна и невслушваща се).

И така, част от лятото преди очаквания ембриотрансфер изкарах на село, близо до родното ми място. Един ден роднина ми съобщи, че в каптажа на централната водопойна система на селото гази стадо совце. Набързо прегледах месечните бюлетини на Регионалната здравна инспекция за селото. Над 20 случая на ешерихия коли пред последния месец в сравнение с нулеви случаи от предходните месеци. Слава Богу, селото ни е известно с подпочвените си води, които са смо на 2-3 метра под земята, така че има извори, от които можеш да си налеш питейна вода, заменяйки я с тази от чешмата. Пресипвах налятата вода в стъклени бутилки, за да не взаимодейства с пластмаса. Превърнах се във внимателен водопиец. Сигурна съм, че това бе урок за водата, който трябваше да получа повторно и този път се вслушах. Сигурна съм, че чистата вода оказа своето въздействие.

В страната, в която се преместих за известно време със съпруга ми, бяхме настанени в непосредствена близосто павилион с фреш сокове. Пиех по литър изстискани оранжеви плодове на ден, което е от значение за репродуктивността, в частност морков и тиква - не че не можеш да си купуваш и да си изцежда вкъщи, но близостта на фреш соковете до жилището ми и на път за фитнеса бе удобно, лесно, подсещащо.

***

"Зачеването" в лабораторни условия бе планувано за 2 февруари, Петльовден. Имахме замразена семенна течност, но д-р Станулов настоя за свежи сперматозоиди с думите: "това е като да сравняваш замразена риба с прясна риба". Съпругът ми летя до България за два дни, с извънредна отпуска.

Няколко дни по-късно осъществихме мбриотрансфера и аз останах в хотел, за да полежа до следващия ден. Чакаше ме 4 часов път с автобус до родния град. Отпочинала, на следващата сутрин се промъквах зад Министерството на труда и социалната политика към метрото, за да избегна протеста на политическа партия срещу въвеждането на еврото. После автобусът се развали на непривлекателно място, в "нищото" между Чирпан и Стара Загора - и така прекарах един февруарски следобед в смяна на автобуси и без достъ до тоалетна. Ако този ембрион се имплантира с цялото това седене права и друсане в рейс, ще момиче. Те издържат, заключи майка ми.

Когато заченах момиченцето си, направих "бабешки" тест с урина и йод върху бял хартиен лист, от който се появи лилав свят, сигнализиращ за бременност. Десетият ден след ембриотрансфера се падаше събота и трудно открих лаборатория, която да предоставя резултат през уикенда. Получих резулта следобед, но не разбрах нищо от мерните единици, може би от емоция и объркване. Допитах се до момиче от групата в социална мрежа "Дългият път, наречен инвитро". "Жена, бременна си, честито!", ми писа Биляна и това беше най-хубавото "Честито" от напълно непознат човек (бяхме си надраскали по няколко реда преди това по обща тема). Изпратих резултатите и на д-р Станулов, който също ми честити (тъй като бе събота, не смеех да го притеснявам, но се оказа, че отговаря с добър темп по всяко време и уикенд, и делник).

Бременността беше лека, с обичайното гадене в първия триместър, прекрасен втори триместър и тежък трети. Храних се само с компот от праскови и печен тост с яйце и сирене. Препоръчаха ми наблюдение и консултаци при известен столичен гинеколог предвид напредналата ми възраст - забременяване на 47 г., раждане на 48 г. Поради ред причини, най-вече отдалечеността на родния ми град от София, посетих столичния гинеколог два пъти плюс феталната морфология в неговата клиника. Назначиха ми гинеколог по НЗОК в родния ми град, който не отстъпваше по знания, внимание, уважение и техническо оборудване пред софийския си колега.

Към средата на деветия месец гинекологът ми ме предупреди, че в областната болница могат да решат да ме "изпратят да раждам" в София" предвид рисковия фактор възраст и появили се с бременността кардиологични промени. Аз отказах, тъй като чувствах, че не мога да тръгна за София, че бебето ми идва. Имало време до термина, казаха. Подписах декларация, че съм съгласна с всички рискове на раждането с цезарово сечение в условията на "областна болница", без професори по кардиология и пр. Дъщеря ми се роди няколко часа, след като започна натискът отанестезиолога да замина за София. Бе усетила точното време и точното място.

 

Задавала ли си си въпроса защо тя се получи точно, когато се получи и научи ли някакви уроци по пътя си към нея? Защо трябваше да станеш майка точно когато стана?

Научих се да слушам компетентните, отдадените на работата си специалисти, в т.ч. и Стаси, да следвам съветите им. Хората в репродуктивния бранш, които ти мислят доброто, ги чувстваш с кожата си.

Научих се да слушам тялото си. То е, което диктува рецепците за репродуктивен успех. Репродуктивният успех е и здрави черва, и здрави зъби, и здрава психика, и безкрайна вяра. Отчаянието в коша - наистина прави бели, наистина е грях.

Едно постижение рядко се случва, ако около теб не са правилните хора. Успехът с бебето е общност. Благодаря на д-р Георги Станулов, който обича професията си и за когото всяка пациентка е уникален случай иновативно решение; организъм, който подготвя персонализирано, според конкретните й показатели и потребности.

Д-р Пламен Димов, инвазивен гинеколог и акушер-гинеколог от "Шейново", който прочисти утробата ми и ме убеди, че ще забременея. Искрено се зарадва, когато научи, че съм бременна и посочи колко е важна вярата на пациентката в медицинската наука и добронамереността на лекаря.

Споменавам и д-р Радостина Стоянова, дентален медик от столична клиника, която се отнесе със сърце към темата за репродуктивните усилия и ми направи дълбоко почистване на зъбен камък и цялостно освежаване на устната кухина, тъй като инфекция в устата или зъбите би могла да се отрази негативно върху зачеването и цялостната бременност.

Не на последно място, д-р Мирослав Ангелов, млад столичен кардиолог, на когото изпратих иследванията си в нощта преди да родя дъщеря си с молба да ми каже толкова лие трагичен моя кардиологичен случай. Компетентността, правилият тон и доверието, което той пося в мен, бяха повече от безценни. Това са моменти - глави от книгата на живота ми.

 

Какво е твоето послание към двойките с репродуктивни проблеми?

Според мен детето идва в дом - едно място на принадлежност и уют, с топли взаимотношения между Тя и Той, с желание за потомство и от двете страни. Смятам, че и двамата в двойката трябва да са уседнали, да са в добро психологическо здраве и да имат вяра в телата си и в науката. Да са намерили покой - покоят е щастие (цитирам Шантарам, Сянката на планината).

Защо споменавам покой: съпругът ми тренираше ежедневно от близо 20 години, работеше едва по шест часа дневно, хранеше се с жасминов ориз и варено пиле и зеленчуци, живеше близо до близките си, привидно спокойно. Спермограма - недобра.

След време получи работа, където работният ден бе 14-часов, без разрешение да сяда (освен в две почивки от половин час), краката му оттекоха, хранеше се със сандвичи, тренираше от дъжд на вятър, спеше по малко и пусна коремче. Но се чувстваше удовлетворен професионално и финасово, колегите бяха негова общност и мрежа за подкрепа в работната рутина, в обучента, в административните дейности, в спорта и в свободното време. Мъжът ми се успокои - бе удовлетворен, получи каквото му трябва. Спермограма - шестица!

Моето послание към двойките, които чакат своето бебе, е да намерят баланса между работа и личния живот. Да останат докрая в битката без грам отчаяние - който е тръгнал да търси своето бебе, винаги го намира.

Не на последно място, момичета: чисти утроби от миомни възли и полипи, дълбоко почистена устна кухина и какви цигари. Хранете се редовно и добре, тренирайте умерено, ако имате време. Всичко друго, което мога да кажа, вече сте го прочели или чули отнякъде. Бъдете настойчиви, пожелавам правилните лекари и поне едно малко чудо. Бог да е с вас.